1 Macc 5

Войни срещу идумеите и амонците

1 ^a Когато околните народи чуха, че жертвеникът е построен и светилището осветено, както преди, силно възнегодуваха. 2Те решиха да погубят рода на Яков, който живееше сред тях, и започнаха да убиват и изтребват мнозина от народа.

3 Тогава Юда се опълчи срещу синовете на Исав от Акраватини в Идумея, понеже те държаха в обсада Израил, нанесе им голямо поражение, усмири ги и взе плячка от тях. 4Той си спомни и за злините на Ваяновите синове, които бяха като примка и примамка за народа, понеже му устройваха засади по пътищата. 5И макар те да потърсиха защита от него затворени в кулите, той се нахвърли върху тях, като се закле да ги изтреби, и изгори с огън кулите на града с всички, които бяха вътре. 6След това той продължи срещу синовете на Амон и се натъкна на силна войска и многоброен народ, а техен предводител беше Тимотей. 7С тях завърза много сражения, в които те бяха разгромени от него и унищожени. 8Той завладя и Язер заедно със селищата около него и се завърна в Юдея.

Подготовка за спасяването на юдеите в Галилея и Галаад

9 Тогава езичниците от Галаад се събраха против израилтяните, които живееха в пределите им, за да ги избият. Но те успяха да избягат в крепостта Датема 10и изпратиха до Юда и братята му следното писмо: „Езичниците наоколо са се събрали срещу нас, за да ни изтребят, 11и се готвят да дойдат и да завладеят крепостта, в която избягахме. Предводител на войската им е Тимотей. 12Затова ела и ни избави от ръцете им, защото мнозина от нас загинаха, 13а всички наши братя в пределите на Тов са предадени на смърт, жените, децата и имотът им са взети в плен; там избиха около хиляда мъже.“

14 И докато още четяха писмото, ето пристигнаха други вестители от Галилея с раздрани дрехи, които донесоха следната вест: 15„Против нас се събраха от Птолемаида, от Тир и Сидон, от цяла езическа Галилея, за да ни погубят.“

16 Когато Юда и народът чуха тези думи, свикаха голямо събрание, за да се съветват какво да сторят за своите братя, които се намират в беда и са заплашвани с война от езичниците. 17Тогава Юда каза на своя брат Симон: „Избери си мъже и иди да защитиш братята си в Галилея. Аз пък и брат ми Йонатан ще се отправим към Галаад.“ 18А за предводители на народа той определи Йосиф, син на Захария, и Азария, за да бранят Юдея с останалата войска. 19Даде им и следната заповед: „Управлявайте този народ, но не започвайте война срещу езичниците, докато не се завърнем!“ 20Отделиха за похода на Симон в Галилея три хиляди мъже, а на Юда, в Галаад – осем хиляди мъже.

Военните походи в Галилея и в Галаад

21 И Симон се отправи към Галилея, участва в много битки с езичниците и те бяха разбити пред очите му. 22Преследваше ги до портите на Птолемаида, от езичниците паднаха около три хиляди мъже и той взе плячка от тях. 23Взе също със себе си намиращите се в Галилея и в Арвати юдеи заедно с жените, с децата и с всичко, което имаха, и ги доведе в Юдея с голяма радост.

24 ^b А Юда Макавей и брат му Йонатан преминаха Йордан и извървяха три дена път през пустинята. 25Там се натъкнаха на навутейци, които ги приеха мирно и им разказаха всичко, станало с братята им в Галаад – 26как мнозина от тях са затворени във Васара и Восор, в Алеми, Хасфор, Макед и Карнаим – все градове укрепени и големи, 27че и в другите градове се намират в обсада и че за следващия ден е заповядано нападение над тези крепости, за да бъдат превзети и всички те в един ден да бъдат погубени.

28 Затова Юда веднага пое с войската си обратно пътя през пустинята към Восор, превзе този град, изби с острия си меч цялото мъжко население, взе като плячка всичките им оръжия и го изгори с огън. 29Оттам тръгна още същата нощ и достигна до крепостта Датема. 30С настъпването на утрото, когато вдигнаха очи, пред тях се разкри неизброимо множество народ, който настъпваше със стълби и обсадни машини, за да превземе крепостта и хората, които се намираха в нея. 31А Юда, като видя, че битката е започнала и от града се издигаха до небето писъци, звуци на тръба и силни викове, 32се обърна към войниците си: „Сражавайте се днес за вашите братя!“

33 С три отряда той заобиколи враговете откъм тила, затръбиха с тръбите и със силни гласове отправиха молитва. 34Щом Тимотеевата войска разбра, че това е Макавей, побягнаха от него, но той им нанесе голямо поражение. В този ден от тях паднаха около осем хиляди мъже. 35Тогава той се върна в Масифа и след обсада я превзе. Изби цялото мъжко население, плячкоса града и го изгори с огън. 36Оттам тръгна и превзе Хасфон, Макед, Восор и останалите галаадски градове.

37 След тези събития Тимотей събра друга войска и се разположи на лагера при Рафон отвъд потока. 38Юда изпрати съгледвачи, за да огледат войската му, и те му известиха следното: „При него са се събрали всички съседни на нас езичници – твърде много на брой. 39Наели са за подкрепа също и араби и са се разположили отвъд потока, готови да тръгнат против тебе на война.“Тогава Юда се отправи срещу тях.

40 ^c Докато Юда и войската му приближаваха потока, Тимотей се обърна към своите военачалници: „Ако успее пръв да премине към нашата страна, няма да можем да му устоим, защото е сигурно, че той ще надделее над нас. 41Но ако го обземе страх и разположи лагера си отвъд потока, ние ще преминем оттатък и ще го надвием!“ 42Щом Юда достигна до потока, постави войсковите писари при потока и им заповяда: „Не позволявайте на никого да остава в лагера. Нека всички влязат в битката!“ 43И пръв премина срещу тях, а след него и целият народ. И езичниците бяха разбити от него – те хвърлиха оръжието си и побягнаха към светилището в Карнаим. 44Тогава превзеха града и изгориха с огън светилището и всички, които се намираха в него. Карнаим беше победен и вече не можеше да противостои на Юда.

45 След това Юда събра всички израилтяни, жители на Галаад, от малки до големи, заедно с жените, децата и имуществото им – твърде голямо множество, за да се отправи с тях към юдейската земя. 46 ^d И достигнаха до Ефрон. Това беше голям, доста укрепен град по пътя. Не беше възможно да го заобиколят нито отдясно, нито отляво, а трябваше да се мине през него. 47Но жителите му се затвориха вътре и затрупаха портите с камъни. 48 ^e Юда изпрати при тях пратеници с миролюбиво предложение: „Искаме да минем през земята ви, за да идем в нашата земя, и никой няма да ви причини зло, ние само ще преминем.“Но те не искаха да му отворят.

49 Тогава Юда заповяда да известят сред войската всеки на своето място да се приготви за битка. 50Войниците заеха местата си и водиха сражение за града през целия ден и цялата нощ, докато градът се предаде в ръцете му. 51И погуби с острия си меч цялото му мъжко население, разруши го до основи, взе голяма плячка и премина през града по труповете на избитите. 52След това преминаха Йордан в голямата равнина срещу Бет-Сан. 53Юда постоянно се грижеше някой да не изостава от множеството и ободряваше народа през целия път, докато стигнаха до юдейската земя. 54Тогава с веселие и радост се изкачиха на планината Сион и принесоха всесъжение, защото никой от тях не загина, а се завърнаха невредими.

Истинските водачи на Израил

55 По времето, когато Юда и Йонатан се намираха в Галаад, а брат им Симон – в Галилея, пред Птолемаида, 56военачалниците Йосиф, син на Захария, и Азарий чуха за славните военни подвизи, които те бяха извършили, 57и си рекоха: „Нека и ние да прославим имената си и да се отправим на война срещу езичниците около нас!“ 58Така те обявиха пред войската, която беше с тях, и тръгнаха срещу Ямния. 59Но Горгий с войниците си излезе от града на бой против тях. 60Йосиф и Азарий бяха обърнати в бяг и преследвани до пределите на Юдея. И в този ден паднаха около две хиляди мъже от израилския народ. 61И настана голям смут сред народа на Израил, защото се мислеха за храбри и не послушаха Юда и братята му. 62Но те не бяха от потомството на онези мъже, в чиито ръце беше предоставено спасението на Израил. 63А храбрият Юда и братята му се прославиха твърде много в цял Израил и сред всички народи, докъдето достигаше името им, 64и се събираха при тях, за да им изразят благопожеланията си.

65 След това Юда и братята му се отправиха на война против синовете на Исав в земята, разположена на юг. Той завладя Хеврон и околните селища, разруши укрепленията му и опожари кулите около града. 66И отново се вдигна, за да отиде в земята на филистимците, и мина през Мариса. 67В този ден паднаха в бой някои от свещениците, които желаеха да се прославят с храброст и безразсъдно бяха тръгнали на война. 68А Юда се отби в Азот, град във филистимската земя, разруши жертвениците им, изгори с огън изваянията на техните богове, взе плячка от градовете и се завърна в Юдея.